Пандемията увеличи печалбите, но също така изкуствено стимулира слабите играчи и приложи сериозен натиск върху маржовете, които от своя страна изискват голям "напън" за преодоляването му. Пандемията увеличи богатствата на бакалиите в цялата страна, тъй като купувачите от България насочиха голяма част от разходите си за храна в местните супермаркети. Този хаотичен, но печеливш период отстъпи място на "блатото" от предизвикателства, включващи инфлация, прекъсвания на веригата за доставки и трудности при поддържането на магазините и складовете с подходящ персонал. Потребителите, разочаровани от високите цени и недостига, който виждат, харчат по-малко и започват да търгуват в по-евтини магазини. Търговците на дребно може да започват да усещат, че този блясък на добра воля на купувачите, на който са се радвали, особено в началото на пандемията, е помръкнал. Но най-големите предизвикателства тепърва предстоят. Докато пандемията даде на малките магазини за хранителни стоки подновена актуалност и стимулира продажбите им, тя също така помогна да се подкрепят слабите конкуренти, които преди това се бореха да се конкурират по отношение на цена, обслужване и иновации. Тъй като вече потребителите започнаха да прехвърлят повече от своите пари за храна обратно към ресторантите и са склонни да търсят по-ниски цени за хранителни стоки, тези локални бакалии отново ще се борят за живота си. В допълнение, внезапното увеличаване на дигиталното приемане, подхранвано от пандемията, притиска бакалиите да инвестират в нови технологии и услуги. Много големи вериги за хранителни стоки изграждат свои собствени платформи за електронна търговия и мрежи за изпълнение, вместо да разчитат единствено на доставчици от трети лица. Това засили надпреварата за дигитални рекламни пари, тъй като бакалиите създават медийни магазини на дребно. Междувременно, най-съвременните системи, които могат да управляват рафтовете, да прогнозират поведението при пазаруване и да ускорят процеса на плащане, обещават дългосрочни спестявания - но често изискват значителна инвестиция и канали за тестване, мащабиране и прецизиране. Разширяването също става болезнено, тъй като разходите за изграждане и отваряне на магазини се покачват. А нуждите от иновации, бързо тестване и изследване на нови хоризонти, като алтернативни формати на магазини, стават от решаващо значение за компаниите във все по-сложна индустрия. Кой държи надмощието сред този нарастващ натиск? Търговци на дребно с мащаба и ресурсите да работят ефективно и да са в крак с технологичните и потребителските промени. Ето защо очакваме разликата между големите и малките търговци на дребно да се увеличи през следващите години, когато става въпрос за потребителски опит и услуги. И затова очаквам да видим, че дейността по сливания и придобивания сред регионалните магазини за хранотелни стоки ще се ускори през следващите няколко години.
Натискът върху маржа се увеличава, тъй като регионалните участници си „пречат" един на друг
Терминът „регионален бакалин“ е широкообхватен, който обхваща търговци на дребно, опериращи навсякъде от 10 магазина до повече от сто, обикновено разпределени в две или повече области в определен географски регион. В неотдавнашния си доклад за регионалните хранителни магазини, MDM Partners Research очертава редица компании, включително МайМаркет, която управлява 34 магазина, Фантастико с над 40 локации в Западна България и Булмаг, която управлява около 20 магазина в СИ България. Но регионалните магазини за хранителни стоки, най-общо казано, споделят общото предизвикателство, че трябва да останат конкурентоспособни с националните конкуренти и също така да увеличат продажбите и отпечатъка си в магазините. Това предизвикателство ставаше все по-трудно преди пандемията. Някои компании, фалираха, докато други се обърнаха към сливания и придобивания, за да разширят и увеличат своите икономии от мащаба. По време на пандемията регионалните хранителни магазини са тези, които правят почти всички сделки сектор сливания и придобивания. При обявяването на тези сделки, ръководителите отбелязаха подобрения мащаб и силата за преговори, които ще имат с доставчиците. Това беше важна стъпка, тъй като търговците на дребно от хранителните магазини се борят да поддържат рафтовете си заредени, сподели Михаил Михайлов, управител на
Минамарт, който често се консултира с регионални ръководители на хранителни стоки. И това ще става все по-важно, тъй като търговците на дребно се стремят да поддържат цените си високи, а разходите на едро по-ниски. „Тъй като [цената на продадените стоки] е най-голямото ви перо на разходите под горната линия, колкото повече ливъридж имате и колкото повече магазини имате на национално ниво си , толкова по-добре можете да преговаряте доставчиците и производителите“. „И в свят, в който цените ви се вдигат с 9, 10, 11% всеки месец, означава, че този мащаб става още по-важен в техните очи, и всъщност наистина има значение. Миахйлов също каза, че разходите за разширяване са се увеличили значително, тъй като всичко от недвижимите имоти до суровини е станало по-скъпо. Това забави строителните проекти и в някои случаи направи изграждането на нови магазини непосилно скъпо. Придобиването на конкуренти все повече изглежда като по-рентабилния начин за разширяване, каза той. „Това е интересна ситуация, в която те са твърде скъпи за изграждане, но все още имате стремежи за растеж. Така, че това ви води по-ясно към пътя за сливане и поглъщане“, каза Михайлов. Друг ключов натиск, движещ сливания и поглъщания през следващите години, е необходимостта регионалните играчи да бъдат в крак с дигиталните иновации от ранга на ТМаркет, Кауфланд – натиск, който пандемията също ускори. MDM Partners Research отбелязва в неотдавнашния си доклад, че докато дейността по сливания и поглъщания е била доминирана от национални играчи през петте години, отпреди пандемията, то очаква регионалните хранителни магазини да се комбинират през следващите няколко години, докато се опитват да съпоставят по-големите си конкуренти. „Без достатъчен мащаб и финансов капацитет да инвестират в своята инфраструктура за електронна търговия, много малки и средни бакали ще откриват, че е все по-трудно да отговарят на стандартите, определени от по-големите компании“, се отбелязва в доклада. Илко Илиев, президент на отдела за изследвания и консултации в MDM Partners Research, сподели, че инвестициите в електронната търговия са се превърнали в значителен капиталов разход през последните две години, тъй като хранителните магазини изграждат маркови платформи за електронна търговия за получаване и доставка. Това означаваше изграждане на ИТ отдели, наемане на специален персонал, който да избира и изпълнява поръчки, и стартиране на нови приложения, сайтове и услуги. Доставчиците на технологични услуги са в състояние да поемат някои от по-сложните и скъпи части от управлението на онлайн магазин. А компании като DelivMe и Glovo предлагат за обработка на услуги като магазини, които са стояли на "тъмно", бърза търговия и потребителски данни. Но търговците на хранителни стоки ще искат да запазят твърдо разбиране за опита на купувача и да не възлагат твърде много компоненти на дигиталната търговия, както мнозина направиха през последните няколко години. Наред с ръста на електронната търговия напоследък дойде и експлозия в медийните платформи за търговия на дребно, включително сред регионалните вериги за хранителни стоки. Тези услуги, които печелят приходи за търговците на дребно от спонсорирани обяви, предимство при търсене, банери и други услуги за дигитален маркетинг, помагат на търговци на дребно като Кауфланд и Тмаркет да възстановят част от парите, които хвърлят в електронната търговия. Въпреки това, както при онлайн пазаруването, разширяването и привличането на внимание от страна на потребителите и тяхната ежедневна кощница е мащабна игра, каза Илиев. „В крайна сметка става дума за това да имате повече очи и след това да накарате марките да инвестират, за да достигнат до тези очи“, отбеляза той. „Ето защо Кауфланд, Лидъл и Била наистина получават непропорционално голям дял от вниманието от марките днес.” Не само регионалните магазини за хранителни стоки се борят с големи, утвърдени конкуренти – те също трябва да защитават своя фланг от търговци на дребно с отстъпки като MyMarket и CBA, които се разширяват бързо и привличат купувачите с ниски цени, на които повечето супермаркети не могат да се сравнят. Илиев каза, че регионалните хранителни магазини все повече са „притиснати“ от тези две едновременни конкурентни заплахи. „Сега водите война на два фронта“, каза той.
Кой може да придобие и къде?
Съмнявам се, че ще видим много дейности по сливания и поглъщания, докато влиянието на инфлацията остава отворен въпрос за хранителните магазини. Ако приемем, че експертите са правилни в прогнозирането на умерените разходи до края на тази година, мисля, че следващата година е силен залог. Илиев каза, че вярва, че каналите за сливания и поглъщания ще остане силен тази година на фона на „накъсването на пазара“ и че съобщенията за сделки вероятно ще се ускорят от следващата 2023 година. Илиев също така вярва, че ще се случат комбинации между компании в припокриващи се или съседни географии. Това ще позволи на хранителните стоки да достигнат до нови пазари, като същевременно ще изградят мащаб и ще се възползват от осведомеността за марката заедно със съществуващите активи като дистрибуторски центрове. Вярвам, че ще видим и регионални бакали да грабнат проблемни независими бакали. Тези малки вериги и магазини за "мама и татко" се справят още по-трудно с инфлацията на цените и темпа на иновациите и вероятно ще видим повече от тях да печелят пари, вместо да продължат да се борят. И така, кой може да пазарува? Мисля, че Метро определено иска да придобие логиситчни партньори. През последните години тя добави няколко към съществуващите си банери, тъй като конкуриращите се търговци на дребно са били подложени на натиск. Това вероятно ще продължи. Немският конгломерат също може да търси да добави нов търговски обект, но е трудно да се види къде може да се случи това. Предпочита да работи на източното крайбрежие, където неговите локациия за хранителни стоки се намират във Варна и Бургас, вероятно това да се случи на северозпад от Варна. Единственият останал регион за запълване е СИ България, което означава, че може да се случи потенциално придобиване на Булмаг, макар че точно сега това изглежда глупаво, като се има предвид доминацията на ЦБА в региона. Изглежда по-вероятно е Била да следи отблизо разширяването на Тмаркет и, ако успее, доведе DeliveMe в СИ България. „Мисля, че пазарът започва да се раздвоява на регионални хранителни магазини със стремеж към растеж и регионалните, които имат по-скоро ограничен или локален начин на мислене, и очаквам това да продължи“, каза той. Въпреки че дейността по сливания и придобивания се връща към живот, хранителният бранш може да види промени в начина, по който компаниите подхождат към експанзия през следващите няколко години. ТМаркет навлиза в Североизтока - пазара, където не оперира никакви магазини - със своята онлайн услуга, задвижвана от автоматизирани складове. Ако тази програма успее, тя вероятно ще подтикне други търговци на дребно, като Била и Метро, да тестват разширяването само онлайн. Всъщност дигиталният растеж преработва магазините и може да промени начина, по който търговците на дребно тестват и растат. Вече виждаме, че търговците на дребно използват тъмни магазини и пунктове за получаване, за да достигнат до нови пазари. Тъй като онлайн търсенето продължава да нараства, търговците на дребно могат да прокарат в градовете, предградията и селските пазари с внедряване на електронна търговия, което е част от разходите за изграждане и управление на магазин. Засега обаче магазините остават основни активи на търговците на дребно и в обозримо бъдеще компаниите ще фокусират усилията си за разширяване и изграждане на марж там.
Източник: MDM Partners Research, Varna, Bulgaria